Опорната конструкция на лозовите масиви може да се изпълни с метални, бетонови колове, или с комбинация от двата вида
Опорната конструкция на лозовите масиви може да се изпълни с метални, бетонови колове, или с комбинация от двата вида, като бетоновите се мотнират в краищата на всеки ред, а металните остават вътрешни. Разстоянието между тях обикновено е около 5 метра и е съобразено с дистанцията между лозичките.
Укрепването на крайните колове става чрез стоманено въже, което е свързвано в горния край на кола, а в долния е обтегнато със скоба към заровена в земята котва. При крайни бетонови колове стабилизирането може да се осъществи и чрез втори бетонов кол, забит в реда и наклонен на 45 градуса към първия, като в мястото на контакт на двата кола се монтира свързваща скоба.
Теловете по реда се обтягат чрез скоби, а при дължина на реда над 150 м се препоръчва обтягането да се осъществи двустранно, като се монтират скоби и на двата крайни кола. Основната тел е на височина 0.50 – 0.60 м, а над нея се намират две двойки тел, обикновено по-тънки (ф1.8-2.2 мм), които се закрепват за коловете. При металните колове закрепването става със закачане на теловете за техните „уши“, образувани при производството на коловете, като височината може да бъде регулирана, тъй като коловете имат перфорация на множество места. Когато вътрешните колове са бетонови, им се монтират скоби, които придържат теловете за тях.
Галерия
